Позитивна психотерапия
Позитивната психотерапия е създадена от д-р Носрат Песешки – германец от ирански произход. Името й произлиза от гръцката дума positum, която означава цялостност. Основната идея в тази школа е не да се гледа на проблемите позитивно, а цялостно. Този метод се базира на диспозиционния подход към личността, т.е. разглежда личността като сбор от качества, наричани „актуални способности”. Последните биват първични (търпение, време, контакт, доверие, надежда, нежност и др.) и вторични (ред, чистота, точност, учтивост, откровеност, старание, благонадеждност, пестеливост, справедливост, вярност и др.). Проблемите на хората идват от влизането на тези актуални способности в конфликт с реалността или с актуалните способности на заобикалящите ни хора, а това се получава при дисбаланса на тези качества (хипертрофия или дефицит). Например, човек с хипертрофирана способност за точност постоянно ще се напряга от закъсненията на другите и ще влиза в конфликт с тях. Обратно – човек с дефицит на точност постоянно ще бъде санкциониран от околните и отново ще бъде изложен на напрежение и конфликти. Затова основна цел на терапия е постигане на умерено инвестиране на актуалните способности. Друг основен пункт във възгледите на тази школа е идеята за концепциите. В позитивната психотерапия „концепция” може да се дефинира като „спицифичен модел на поведение в дадена ситуация, заучен в индивидуалното развитие и натоварен със силен емоционален заряд”. Концепциите ни въздействат несъзнавано и най-често се изразяват езиково чрез поговорки и пословици. Такива поговорки, изразяващи концепции са например: „По-добре корем от преяждане, отколкото гърбица от работа”, „Не оставяй днешната работа за утре”, „Човек е нещо, само ако притежава нещо”. Важна част от терапията е осъзнаването на връзката между проблемите и концепциите на клиента. Според позитивната психотерапия човек разпределя времето си или изразходва енергията си в четири измерения или области на своето съществуване: тяло, дейност/постижения, контакт и фантазия/бъдеще. В идеалният вариант енергията или времето се разпределят по 25 % за всяко измерение. Дисбалансът, настъпил при свръхинвестиране или игнориране на някоя от тези области, води до сериозни проблеми. И обратно: при хората търсещи психотерапевтична помощ винаги се открива подобен дисбаланс. Чрез тези четири области човек реагира и на всеки възникнал конфликт. Здравите и емоционално зрели хора преработват конфликтите чрез равномерна реакция и в четири измерения. Целта на терапията е да възстанови балансът в разпределението на енергия/времето и да научи човек да реагира на бъдещите конфликти равномерно чрез четирите си области на съществуване. Една от важните техники в този метод е позитивното претълкулване на проблема. То се прилага в първия етап на терапевтичният контакт и има за цел да заобиколи защитните механизми и да привлече клиента за активно ангажиране в процеса. Също така тази техника за пръв път показва на търсещия помощ, че симптомите му имат няакъв смисъл и са породени от психически фактори.
© 2007 ГПСПП „Адаптация"
